В събота, 17 януари, 2015, Muscle & Fitness изгуби един от най-добрите си модели, посланици на здравословния начин на живот и любими хора. Няма да е преувеличено, ако кажем, че Грег Плит притежаваше една от най-добрите физики на всички времена и беше сред най-популярните и вдъхновяващи фигури, които фитнес индустрията някога е познавала. Той ще липсва на бодибилдърите навсякъде по света, а онези, които го познаваха лично, още по-силно ще усетят каква опустошителна загуба е това. Не само за света не фитнеса, но и за всички като цяло.
Запознах се с Грег преди 10 години, когато той влезе в ролята на модел за няколко тренировки, които редактирах за списание Men’s Fitness, и веднага станахме приятели. Мога да кажа, че Грег беше точно такъв, какъв го виждат почитателите му – истински супергерой. Нямаше нещо, което той да не може да направи. Супер атлет, шампион, капитан от армията, фитнес модел, телевизионна и филмова звезда, треньор и супер силен по природа.
Посетих го, когато живеех близо до апартамента му в Ню Йорк. В стаята му имаше шкаф, който изглеждаше като мебел, изработена по време на викторианската епоха. Попитах го откъде го има, а той отговори, че сам го е направил.“Издялах го сам, като имах повече свободно време. Не е кой знае колко сложно.“
Грег беше човек от периода на Ренесанса. Изглеждаше добре и имаше супер генетика, но не разчиташе само на това. Винаги искаше да научава нови неща и да се поставя пред нови предизвикателства. Искаше да се научи да свири на китара, затова му показах няколко акорда. Беше толкова щастлив, когато успя, все едно е постигнал много по-голяма победа.
Когато звездата му изгря и се премести в Лос Анджелис, започнахме да се виждаме по-рядко. Понякога минаваше повече от година , без да се видим или да говорим. Но когато се срещнехме всичко беше както трябва. На Грег винаги можеше да се разчита. Тази огромна усмивка се простираше по цялото му лице и независимо колко плътна тълпа от фенове имаше край него, той веднага се спускаше към мен, за да ме прегърне. Винаги искаше да знае как са нещата при мен и дали имам нужда от нещо.
Грег никога не забрави приятелите си и не позволи на собствената си слава да попречи на времето, прекарано с тях.
„Грег беше точно такъв, какъв го виждат почитателите му – истински супергерой. Нямаше нещо, което той да не може да направи.“
Макар и човек, който би могъл да разкаже толкова много вълнуващи истории от живота в армията, за снимането на филма, за партитата в Холивуд, Грег беше много по-заинтересован от това как някой е подобрил формата си – колко килограма е свалил или как е успял да изпълни обещанието, което е дал на себе си преди време.
Да приема, че Грег вече го няма е почти толкова трудно, колкото мисълта, че той изобщо би могъл да умре. Той изглеждаше неуязвим от цигари, алкохолна, войни, гняв на бивши приятелки и… време. Смъртта на Грег служи, за да напомни, че дори и човекът в най-добра форма не винаги оцелява и че трябва да се научим да оценяваме хората, които обичаме, защото те могат да изчезнат изведнъж завинаги. И често това се случва, когато сме най-малко подготвени.
Неговата загуба също напомня, че трябва да ценим потенциала си като човешки същества и да уважаваме всички неща, на които сме способни – от изграждането на супер тяло до превръщане в лидер, приятел и добър човек.
Такъв беше Грег и такива искаше да станат всички хора.
